Симптоми на запек
Какви са симптомите на запека? – важна информация.
Устройство и функции на червата
От стомаха хранителната каша се придвижва на порции към червата. Здравият сфинктер на пилора /при изхода на стомаха/ се отваря в момент, когато до него стигне силна перисталтична вълна, идваща от стомаха. Стомашното съдържимо никога не преминава наведнъж в червото при нормално храносмилане. Червата се състоят от два дяла – тънко и дебело черво.
Тънко черво
Тънкото черво заема по-голямата част от коремната кухина. Дължината му у възрастен човек е от 5 до 7 метра. Началната част на тънкото черво се нарича дванадесетопръстник. Той има форма на подкова /или 12 напречни пръста/ и достига дължина около 30 см. В дванадесетопръстника се влива големия изходен канал на жлъчния мехур както и каналът на задстомашната жлеза (панкреаса). В дванадесетопръстника хранителната каша се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза, жлъчката и сока, отделен от стените на червото. Движенията на чревната мускулатура подпомагат смесването на храната със смилателните сокове, улесняват всумкването й и я придвижват към дебелото черво. Лигавицата на тънкото черво се състои от кръгово разположени гънки. Тя е осеяна с жлези, които секретират сок /2-3 литра за 24 часа/, богат на ензими с алкален характер. Цялата лигавица е покрите с многобройни власинки, които значително увеличават нейната площ /около 10 пъти/ и улесняват всмукването на хранителните вещества. На 1 см се намират 3000 – 4000 власинки. Движенията, които извършва тънкото черво са два вида: перисталтични – за придвижване на храната, и махови за размесването й с чревния сок.
Дебело черво
Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпо черво, на долния край на което се намира червеобразен израстък наречен апендикс. Той е дълъг 8-10 см. В някои случаи се възпалява и предизвиква заболяването апендицит. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в право черво, което завършва с анус.
Задстомашна жлеза /панкреас/
Задстомашната жлеза /панкреасът/ е разположена зад стомаха в извивката на дванадесетопръстника. Тя отделя сок, който е много богат на ензими. Панкреатичният сок съдържа и натриев бикарбонат, който неутрализира солната киселина, дошла със стомашното съдържание и осигурява алкална среда за действието на ензимите.
Ензимът трипсин има значение за смилането на белтъците, като ги разгражда до аминокиселини.
Мазнините се разграждат под действието на ензима липаза до глицерол и мастни киселини.
Жлъчката се образува в клетките на черния дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Разположен е в дясната подребрена област под диафрагмата и тежи около 1500g. Той е богато кръвоснабден. Една от основните му функции, свързани с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Освен активиращото действие на липазата, жлъчката емулгира мазнините. По такъв начин тяхната повърхност се увеличава и се подпомага разграждането им.
От дванадесетопръстника храната попада в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок. Той съдържа комплекс от ензими, разграждащи неповлияните белтъци, мазнини и въглехидрати до техните основни съставни елементи и ги подготвя за всмукване. Промените на хранителните вещества в хранослмилателния канал са първия етап от обмяната на веществата и енергията.
Така разградените хранителни вещества попадат в лигавицата на тънкото черво, където чрез чревните власинки се извършва всмукването и попадането им в кръвта.
Всмукването се осъществява главно от лигавицата на тънкото черво. Веществата, които не се всмукват, преминават в дебелото черво. Тук става преди всичко сгъстяване на чревното съдържимо поради извличане на невсмуканата вода, както и бактерийно разграждане на някои трудноусвоими вещества /целулоза и др./. Бактериите имат значение преди всичко за образуването и всмукването на някои витамини. След продължително лечение с антибиотици чревната флора се унищожава и това води до нарушения в дейността на дебелото черво. Дебелото черво извършва от време на време движения, които придвижват съдържанието към правото черво, където то се събира и периодично се изхвърля навън. Движенията на червата и секрецията на смилателните сокове се регулира по нервен и хуморален път. Перисталтичните движения се засилват при механично дразнене, което се причинява от хранителната материя. Под влияние на киселото съдържимо, което преминава от стомаха, в лигавицата на дванадесетопръстника се отделят хормоноподобни вещества, които стимулират отделяне на панкреатичен сок богат на ензими, натриев бикарбонат и жлъчка от черния дроб. Количеството и съставът на храносмилателните сокове зависят от вида и качеството на храната. Зеленчуците, плодовете, черният хляб и други предизвикват по-силни дразнения на червата и по-силна перисталтика.
Правилното хранене осигурява нормален растеж, работоспособност, устойчивост към заболявания, хармонично физическо развитие и т.н. Затова количеството на приетата храна и съотношението на влизащите в нея вещества и витамини трябва да съответстват на възрастта и физиологичното състояние на организма.
Храносмилателната система представлява съвкупност от органи, осъществяващи приемането и механичното раздробяване на храната, нейното придвижване, химично разграждане, всмукването на хранителните вещества и изхвърлянето на неизползваните остатъци във вид на фекални маси.
Органите на храносмилателната система на БЕБЕТО са приспособени за обработка предимно на майчино мляко.
С след 6-я месец те постепенно се пригаждат и към усвояване на други храни.
Стомаха на детето има сравнително слабо развит мускулен слой, недоразвито дъно и широк вход, в следствие на което повръщането при кърмачето е често наблюдавано.
В първите месеци от живота стомаха на детето е разположен почти хоризонтално, а когато то започне да се изправя и да прекарва повече време в това положение, постепенно заема по-вертикално положение.
При правилно естествено хранене стомаха на здравото дете се изпразва за около 2 ч 3 часа. След съня и правилното хранене, изхождането по голяма нужда (или дефекация) спада към най-важните физиологични функции при бебетата. Едно здраво пеленаче трябва да изхожда най-малко веднъж дневно гъсто – кашести изпражнения с кафеникаво-жълт оттенък и млечно ухание.
Във връзка със слабо развития мускулен слой на червата на кърмачето и с еластичните влакна, работата им често се разстройва. Често срещано явление са разстройство, запек и метеоризъм.
Да научим повече за храносмилателната система на човека
Системата се състои от кухи (тръбести) органи, оформящи храносмилателния канал, и от плътни органи, представени от храносмилателните жлези. Храносмилателният канал започва с входно отвърстие- устна цепка и завършва с изходно – анус. По своето протежение той се разширява на места, на други се стеснява. Неговите анатомични отдели, свързани с определена функция са:
устна кухина – cavum oris- гълтач- pharinx – хранопровод- esophagus
стомах – gаster
тънко черво – intestinum tenue
дебело черво – intestinum crassum
Уста
С помощта на зъбите отхапваме храната и я дъвчим до получаването на каша. Слюнката подпомага смилането и прави храната по-лесна за гълтане. През целия си живот човек произвежда около 10 000 литра слюнка.
Гълтач
Гълтачът е разположен в областта на врата. Горната му част е само въздухоносен път, в средата се пресичат пътя на храната и пътя на въздуха, а през долната му част преминава само храната. Средната му дължина е 12-15см.
Хранопровод
Гълтачът преминава в хранопровода без рязка граница. Хранопроводът е тясна тръба, дълга 22-25см, която заедно с трахеята навлиза в гръдната кухина, преминава през диафрагмата и се отваря в стомаха. Лигавицата му е многослоен плосък епител. След като хапката попадне в началото на хранопровода, мускулите му се съкращават и я изтласкват в стомаха. Твърдите храни преминават за 6-8сек, а течностите за 1-2сек.
Стомахът
Стомахът е торбесто разширение на хранителния канал, в което се натрупва храната и се подлага на действието на стомашния сок и във вид на каша преминава в тънкото черво. Стомахът по форма прилича на круша, разположен е под лявата част на диафрагмата. Формата му се мени в зависимост от положението на тялото, възрастта, пола, степента на напълненост. Обемът на стомаха на възрастен е около 3 литра. Отворът на хранопровода в стомаха се нарича кардия, средната му част – тяло, а срещуположния край на кардия, където е връзката му с дванадесетопръстника се нарича пилор. В края на пилорната част има пръстовиден гладък мускул, който образува сфинктер /стегач/. Свиването и разпускането на пилорния сфинктер и перисталтичните движения на стомаха регулират излизането на храната от стомаха. Перисталтичните вълни са периодично свиване и отпускане на мускулите на храносмилателния път, при което съдържимото се придвижва по посока на ануса. Стените на стомаха имат устройство, подобно на останалите отдели на храносмилателния канал. Характерна е силната мускулатура, съставена от три слоя. Лигавицата е нагъната и съдържа голям брой жлези, които отделят стомашен сок. Стомашните жлези произвеждат солна киселина, ензими и слуз, които влизат в състава на стомашния сок. Интересно е, че солната киселина не уврежда тъканите на стомаха. Установено е, че най-вътрешня слой на лигавицата се състои от киселинноустойчиви клетки. Освен това има клетки, които произвеждат слуз, която предпазва стомашната стена от действието на солната киселина.Постъпващата от хранопровода храна се наслоява в стомаха. Пълният стомах създава усещане за ситост. Храната престоява в стомаха от 2 до 6 часа в зависимост от нейните физични качества и химичен състав. Най-малко престояват течностите, а най-дълго престояват храните богати на мазнини. Когато хапката попадне в стомаха, в нея постепенно прониква стомашен сок. Под влиянието на ензима пепсин започва разграждането на белтъците – най-напред до по-ниско молекулни съединения /пептиди/, а след това до аминокиселини. Пепсинът се отделя в неактивна форма. Активирането му зависи от солната киселина. Освен това солната киселина осигурява набъбването на белтъците и пресича белтъка на прясното мляко, което улеснява действието на ензимите. Тя има и бактерицидно действие и предпазва стомаха от възникване на инфекции. Стомашната секреция е подложена на нервна и хуморална регулация. Тя започва няколко минути след постъпването на храната в устната кухина, продължава няколко часа и зависи от физичните и химичните качества на храната.
Микро клизма OSMOFORCE LAX G:
Размеква бързо втвърдените изпражнения при запек
Стимулира ректума
Без дразнене и опасност от привикване
Лесна апликация
*за бебета и малки деца под формата на разтвор в микро клизма, според Американската академия на семейните лекари (AAFP)
